ИСТИНАТА

Може би сте забелязали, че от няколко дни като тракнете в браузърчето си адреса на ИСТИНАТА, ви излиза доста нелюбезно обяснение, че само поканени потребители могат да четат там. При това на английски. Адски обидно, нали?

Това не съм го писал аз, създателите на Blogger са го направили такова. Аз само ограничих достъпа до ИСТИНАТА. Само хора, които добавя в списъка с “поканени” потребители ще могат да четат ИСТИНАТА засега.

Ще попитате защо се налага. В една книжка пише следното:
”Животно, пуснато на воля в колата – тази идея никога не е била добра. Козите, общо взето, са най-лошият случай, но докато не сте разбрали, че под спирачката ви се е навряла костенурка, вие просто не знаете що е това страх, а вероятно няма да узнаете и що е това старост.”
Съвсем скоро имах възможността да разбера що е то паника (ако не страх).

В продължение на две години ИСТИНАТА беше сайт, отворен за всички, които имат отношение към мен, начина ми на живот, безпардонната откровеност, болезнената истина и системната загуба на време. Докато на 30 януари тази година не открих ужасен, че госпожа Гаджурова, моята любима (четки четки четки) преподавателка по счетоводство е попаднала на блога ми и изчела всичко, що съм публикувал черно-на-светлосиньо, ВКЛЮЧИТЕЛНО оная част. Харесало й. Поздрави ме и ми обеща да не казва на знаете кого за оная част. Както и за ИСТИНАТА като цяло. Това, разбира се, беше успокоение, защото иначе завършването ми би било под голям въпрос. И вероятно всичко щеше да приключи добре, ако на следващия ден в час по КУП не бях открил половината клас струпан на един компютър, а на монитора какво имаше според вас? Точно така, беше отворена ИСТИНАТА. И те четяха. Нямам нищо против да четат. Все пак имаха тая възможност в продължение на две години. Адресът на ИСТИНАТА никога не е бил тайна за никого. Това не е бил тайният ми дневник, за който никой не знае и който държа под катинар и пет пароли. Не, това беше сайт, отворен за всички, които желаят да го четат. По-добре ориентираните отдавна знаеха за него. Имам предвид по-ориентираните мои съученици. И го четяха и коментирахме заедно от време на време написаното там. За мен беше удоволствие да имам повече посетители, които се вълнуват от това какво се случва с мен. Но онази сряда интересът беше нездрав. Те зяпаха и търсеха оная част, четяха наред и се подхилваха. Това застрашава завършването ми, а именно завършването е единственото, което искам от това училище – диплома за завършено средно образование. Нищо повече. Ако след пет години психически тормоз и с това не се сдобия, няма да мога да оправдая по никакъв начин потрошените нерви и ще трябва да чистя тоалетни или да сервирам бира в одимени долнопробни кръчми. Ако имам късмет. Така че това не ме устройва като перспектива и искам да завърша. За целта ограничавам достъпа до ИСТИНАТА. Както сте се досетили, може би, от горните редове, ограничавам достъпа до завършването ми. И при това не за всички. Който иска да чете ИСТИНАТА, трябва да има гугълски акаунт. Мисля, че това беше изискването на Блогър, за да добавя потребители към списъка с упълномощени да четат. Освен това трябва да оставите коментар след този пост и да ми обясните кой сте, за какво се борите и да заявите, че искате достъп. Ще дам на всички, които преценя, че не са свързани с училището ми. Ако не разполагате с гугълски акаунт, но пък сте в състояние да ми докажете, че нямате нищо общо с ТГ и желаете да четете, аз имам още към 90 покани за гугълски акаунти, които мога да разпратя, така че просто напишете в коментарите освен обяснението кой сте и за какво се борите и e-mail, на който да пратя поканата).

Ако вече сте преминали през тая мъчителна процедура, имате достъп и желаете да влезете и да прочетете последните ми писания, кликнете ТУК.

Съзнавам, че по този начин ще създам неудобство за доста хора, за лично не мога да се сетя за по-правилна реакция в този момент.